Искаше ми се да споделя едни стихове, които написах преди доста време. Надявам се да ви харесат!
А ето ги и тях:
К Л Е Т В А
Заклевам се в живота си и в Бога,
Че повече не ще допусна аз....
Да моля се и падам на колене
Пред тез` които чакат сетния ми час....
Защото силата на другите е злоба....
А аз била съм винаги над тез` неща....
Доброто винаги ще побеждава злото....
Аз вярвам във това и с тази мисъл ще умра....
Варна 1998г
О Б Л О Г
Обзаложих се с живота за левче....
Облога прие ми го той....
Но после разбрах, че животът
си плаща залога във брой....
И мизата покачих на милиони,
Животът отново прие ми залога
И с радост тогава разбрах,
че спечелих си честно облога.....
Сега вече ясно разбирам,
Че мога с живота облози да сключвам....
И за каквото се обзаложа със него-
Това аз от него ще получа....
Хора, живейте деня с днешна дата!!!!
Посрещайте всеки ден със усмивка!
Защото животът е щедър платец-
Само протегнете ръка и поискайте!
Никой не се ражда обречен!!!!
Хора, помнете това!!!
Човек е Ч О В Е К с главна буква,
Недейте навежда глава....
Живейте деня с днешна дата!
Живейте го с ясната цел!!!!
Поискайте от живота късмета!
И вярвайте- той ще ви го даде....
1998г гр. Варна
ОПУСТОШЕНО СЪРЦЕ
Като поле отрупано със сняг, а после брулено от вятър
сравнявам своята съсипана душа.....
Сърцето ми – отворено за хората- разби се в пущинака
и няма връщане назад........
Защо, о, хора вий разбихте ми душата?!?
Каква е тази злоба, тази завист?!?
Защо такава злобна е тълпата?
Какво подклажда вашата ненавист?!?
Та правосъдие раздава
отгоре само Този, който всичко вижда.....
не може простосмъртен да решава
на кой какво му трябва и да му завижда....
В живота стават хиляди обрати.....
Ту горе на върха си, ту падаш тъй дълбоко.....
Но на върха, когато си- не вярваш,
че пак ще дойде ден , във който ще си никой....
Била съм на върха, събориха ме най- жестоко.....
Загинаха и пориви и куп идеи.
И в полета ми силен тъй високо-
като безкрила птица полетях...и паднах.....
Човек не съм убила, ни проклела съм,
На който със каквото можех- винаги помагах....
И как сега кълбо със неприятности уплела съм?
На колене съм....мъча се да се изправя......
Човек, когато падне- трудно се изправя.....
Премисля, блъска си главата денонощно....
Но ситият на гладния не вярва
И радва се на твоята безпомощност....
Той- ситият....със радост ще те стъпче,
Ще наведе превития ти гръб надолу още.....
Ще смъкне всичко твое от превитото ти гръбче....
и гордостта, човешкото във теб ще стъпче....
Когато си Голям- проблеми нямаш.
Когато станеш никой- няма изход.....
И с помътнял от мъка и тревога поглед
решение се мъчиш да измислиш....
АЗ ЗНАМ, че изход ще намеря!!!!!!
Добрият дух не може да ме е забравил...
Не може заблудената овца от стадото
да се загуби, да не се намери....
Сега едничко здраве имам само....,
решителност и вяра, две ръце.....
Не е обнадеждаващ капитала,
но ще се боря докато бие моето сърце!
Не може след нощта да няма ден!!!!
Не може след дъжда да няма слънце!!!
Не може и след зимата да няма пролет!!!
Не може брод да няма в гъстата гора....
Аз всичките възможности изчерпах.....
Направих всичко, изход не намерих....
Сега Съдбата ми в ръцете твои е ,
но сигурни са тез` ръце- усетих.....
О, само здраве дай ми,Боже!!!!
И сила- за да стъпя на крака!!!!
Защото знам- човек когато иска- може!
О, Боже, дай ми шанс да полетя.....
Не позволявай на съмнението и страха
Да ме превземат и да се откажа!
Изкорени във мен тъгата и скръбта!
Изкорени ги! Аз ще се докажа....
Денят ,във който всичко се оправи....
/ а той ще дойде- аз не се съмнявам/
ще бъде най- щастливият от толкоз` дни и нощи,
ще бъде моята угаснала жарава......
На Тебе този ден обричам,
Защото той ще дойде някой ден!
И от сега във този ден се вричам-
ще бъде моят втори ден рожден.
Е, договорът сключен е със Тебе
и аз ще спазя своите обещания...
Сега Съдбата ми в ръцете твои е,
но сигурни са тез` ръце, аз зная....
Варна юни 1998г
ВЯРАТА Е ВСИЧКО
Не е отчайвай никога, защото изход има!
И знаеш ли,че той е вътре в теб?
От вярата ни по- могъщо няма!
Тя- вярата- извършва чудеса!!!!
Аз бях свидетел на такова чудо.
Оплаквах си съдбата ден след ден,
Но изведнъж разбрах като в метежна лудост,
че всъщност изходът е вътре в мен.
Той- изходът е наш`та светла вяра-
че има Някой, който всичко движи
и аз благодаря на тези висши сили,
които ми помогнаха да виждам!
Това е Божи благодат- да вярваш!
Но и да повярваш,че го вярваш!
Постигнеш ли това- си най- богат
и винаги във трудност ще намираш изход!!!!
Благодаря на силите, които всичко виждат
и винаги във трудност ми помагат!
За всички лесно е- едно е важно само-
да знаеш и да можеш да повярваш!!!!
30.12.2002г
София
П Р А В Д А
НАИСТИНА ЛИ Господ всичко вижда?
И справедливост, и лъжа?
Защо тогава злобните печелят,
а другите потъват във тъга......
Добрият ученик издържа много.....
А лошият не може да го понесе!
И Бог товари първия с тегоби,
а вторият се радва от сърце....
Наистина ли Господ всичко вижда?
Баща убил детето си, жена – мъжа си,
или пък майка чедото погребала,
а пък пиян пребива всеки ден жена си.....
Какви са тези изпитания, о, Боже?!?
Добрият дух доколко може да понася?
Нали най- гъста е мъглата
преди да се е пукнала зората?
Духовният слепец не те разбира,
но той живее си добре....
А ученикът страда и разбира,
Че след това ще бъде по- добре!
Наистина ли,Боже всичко виждаш?
Раздай тогава справедливост на земята!
За да не може лошият човек
да властва и да спира светлината.....
07.03.2003г гр. София
Н А Д Е Ц А Т А О Т С В И Щ О В
Какво видяхте, вие, гълъбчета малки?
Жадувахте за светъл нов живот!
А вашите учители – тъй жалки
Прекършиха ви в онзи леден ад....
Не мога и не искам да го мисля,
Че до последния си дъх сте викали,
Устенцата ви бореха се за частица въздух,
Но бяхте смачкани от вашите учители....
Десетки нощи аз ръчичките ви виждам
И се задъхвам и от мъка и от гняв....
Телцата малки как до сетен час се бориха
И си заминахте от този свят със болка и със страх.....
Поклон пред паметта ви- вий- невинни!
При Господ вече ангелчета сте!
Защо съдбата тъй е отредила-
Да идете си вие най- напред.....
От тази мъка по- голяма няма-
Детето ти да си отиде преди теб...
Е, Господи, наистина ли всичко виждаш?
Раздай си правосъдието- нека има ред!!!
О, Боже, колко е трагично!
Над белите ковчези плаче цял Свищов.....
А тези- възрастните- дето се спасиха
Надигат към управниците своя зов.....
Телцата сини дълго аз ще виждам
В студената безжизнена вода....
А мъката на майките не ще да свърши,
Пред тях прекланям своята глава.....
Поклон и за онова момче ,което
По малките от себе си спаси---
А после въздух нямаше детето
И с водната стихия се стопи.....
А как възможное- аз искам да попитам
Голям даси и първи да излезеш?!?
И най- безотговорно пре децата
Да ги оставиш те да се спасяват?!?
Да тъпчеш като звя върху главици
Надигнали се за последен път
И бавно да угасват техните зеници
Без глътка въздух...до последен дъх....
За всеки Видовден ще има....
Не мога аз да съдя тези хора....
Един е Господ, нека да решава
На кой каква му е Голготата....
13 . 04.2004- гр. София
Н А М О Р Я Ц И Т Е О Т Х Е Р А
/ В ПАМЕТ НА ХРИСТО МИЛКОВ/
Тринадесети февруари- ден злокобен.....
И май задушница било.....
Какъв ли ще е този грях огромен,
та корабът с морето сля се във едно.....
Със болка новините слушах,
сърцето ми прескачаше от жал
и молех се едно лице познато
да е сред живите на онзи бряг....
Момче красиво, младо и добро....
то даже сигурно не знаеше ,че го познавах...
Познавах майка му- усмихната жена,,
и помнех го като дете във махалата.
О, Варна, Варна, град създал моряци!
Достойни да са твоите чеда!
Та те от хубаво не тръгнаха в морето
и няма никога да се завърнат пак....
Сърцето ми се свиваше от мъка,
представях си ги в онзи леден ад
как до последно със морето са се борили,
и молех се- дано да е лъжа....
Уви!!!Съдбата е жестока, няма милост....
Погреба силните мъже в онова море....
И само вятърът ще ни напомня,
Че тайно нощем се завръщат те....
Няма коментари:
Публикуване на коментар